ЗА ГРАЖДАНИТЕ

ЗА ФИРМИТЕ

ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ

Съобщения във връзка с лекарствената безопасност. Информация за гражданите

Продуктовата информация ще бъде актуализирана, за да се повиши бдителността относно вече известния риск от агранулоцитоза и улесни неговото откриване и диагностициране.

Комитета по лекарствена безопасност към ЕМА (PRAC) препоръча мерки за свеждане до минимум на сериозните последствия от агранулоцитоза, вече известен нежелан ефект на обезболяващото лекарство метамизол. Агранулоцитозата се характеризира с внезапно и рязко намаляване на броя на определен вид бели кръвни клетки, наречени гранулоцити. Това може да доведе до сериозни инфекции, включително фатални.

Лекарствата, съдържащи метамизол са разрешени в редица държави на Европейския съюз за лечение на средна по сила и силна болка и температура. В различните държави разрешените показания варират от лечение на постхирургична или посттравматична болка до лечение на болка при ракови заболявания и понижаване на температура.

Агранулоцитозата е известен нежелан ефект на лекарствата, съдържащи метамизол, който може да се появи по всяко време на лечението или скоро след неговото спиране, както и при хора, които са приемали преди метамизол без наблюдавани проблеми. Този сериозен нежелан ефект не е свързан с приетата доза метамизол. Съществуващите мерки за свеждане до минимум на този риск варират между отделните държави.

Прегледът започна по искане на Агенцията по лекарствата на Финландия заради продължаващи съобщения за агранулоцитоза при употреба на метамизол, въпреки наскоро предприетите в страната действия за засилване на мерките за свеждане до минимум на този риск.

След прегледа на информацията относно риска от агранулоцитоза при прием на метамизол PRAC стигна до заключението, че е необходимо съществуващите предупреждения в продуктовата информация да бъдат актуализирани. Тези промени целят да повишат бдителността сред пациентите и медицинските специалисти относно този сериозен нежелан ефект и да улеснят неговото ранно откриване и диагностициране.

Според направените препоръки от Комитета по лекарствена безопасност, медицинските специалисти трябва да информират пациентите да спрат приема на тези лекарства и да потърсят незабавно медицинска помощ ако развият симптоми на агранулоцитоза. Тези симптоми включват температура, втрисане, възпалено гърло и болезнени ранички по лигавиците на устата, носа и гърлото или в областта на гениталиите или ануса. Пациентите трябва да бъдат предупреждавани за тези симптоми, както по време на лечението, така и скоро след неговото спиране.

Ако метамизол се приема за температура, някои ранни симптоми на агранулоцитоза могат да останат незабелязани. Подобно при едновременен прием на антибиотици и метамизол, тези симптоми могат да бъдат маскирани.

Ако пациентите развият симптоми на агранулоцитоза незабавно трябва да се измерят стойностите на кръвните им клетки, включително тези на различните видове бели кръвни клетки. Лечението с метамизол трябва да се спре до получаване на резултатите от изследването.

PRAC препоръчва също така да не се приема метамизол при пациенти, които са изложени на повишен риск от агранулоцитоза или са податливи към нейната поява. Това включва пациенти, при които в миналото се е появила агранулоцитоза при прием на метамизол, или при прием на лекарства от групата на пиразолони или пиразолидини; пациенти с нарушена функция на костния мозък или заболявания на хемопоетичната система.

Направените препоръки са в резултат на преглед на всички налични доказателства, включително данните от научната литература, пост-маркетинговите данни за безопасност и информацията подадена от заинтересованите страни, като пациенти и медицински специалисти. По време на прегледа, PRAC прие препоръки от експертна група на специалистите с опит в лечението на болка, хематолози, общопрактикуващи лекари, фармацевти и представители на пациенти.

PRAC прави заключение, че ползите от употребата на метамизол, съдържащите лекарства продължават да надвишават рисковете. Въпреки това, продуктовата информация на всички метамизол, съдържащи лекарства ще бъде актуализирана с тези нови препоръки. Препоръките на PRAC ще бъдат отнесени към Координационната група за децентрализирани и процедури по взаимно признаване (CMDh), която ще излезе с позиция по време на следващата й среща през месец септември 2024 г.

Информация за пациенти

  • Агранулоцитозата e известен нежелан ефект на метамизол, съдържащите лекарства, характеризиращ се с внезапно и рязко намаляване на броя на определен вид бели кръвни клетки, наречени гранулоцити, което може да доведе до сериозни инфекции, включително фатални.
  • Този нежелан ефект може да се появи по всяко време на лечението или скоро след неговото спиране, както и при хора, които са приемали преди метамизол без наблюдавани проблеми. Появата на този нежелан ефект не е свързан с приетата доза метамизол.
  • Вие трябва да бъдете предупреждавани за симптомите на агранулоцитоза, като температура, втрисане, възпалено гърло, болезнени ранички по влажните вътрешни повърхности на тялото (лигавици), по-специално в устата, носа и гърлото или в областта на гениталиите или ануса, както по време, така и скоро след спиране на лечението с метамизол, съдържащи лекарства.
  • Ако развиете тези симптоми спрете приема на лекарството и незабавно потърсете медицинска помощ.
  • Ако метамизол се приема за температура, някои ранни симптоми на агранулоцитоза могат да останат незабелязани. Подобно тези симптоми могат да бъдат маскирани ако приемате метамизол заедно с антибиотик.
  • Ако развиете симптоми на агранулоцитоза Вашият лекуващ лекар веднага ще назначи кръвен тест, с който да провери стойностите на кръвните Ви клетки.
  • Не трябва да приемате лекарства, съдържащи метамизол ако при предишен прием на метамизол сте развили агранулоцитоза или тя се е появила при прием на подобни лекарства, известни като пиразолони или пиразолидини. Не приемайте тези лекарства също, ако имате проблеми с костния мозък или сте диагностициран със състояние, което повлиява производството или функциите на Вашите кръвни клетки.
  • Продуктовата информация на различните лекарства, съдържащи метамизол описва агранулоцитозата като рядък или много рядък нежелан ефект и в някои случаи нежелан ефект с неизвестна честота. Въпреки че вече съществуват предупреждения за свеждане до минимум на този риск, продуктовата информация на лекарствата, съдържащи метамизол ще бъде актуализирана с по-подробна информация за това как да се разпознават симптомите на агранулоцитоза и кога да се консултирате с Вашия лекуващ лекар.
  • Ако имате някакви въпроси или притеснения, свързани с Вашите лекарства се свържете с Вашия лекар или фармацевт.

Употребата на опиоидни лекарствени продукти едновременно с Mysimba може да доведе до сериозни странични ефекти.

След рутинен преглед на безопасността на лекарствения продукт за отслабване Mysimba (налтрексон/бупропион) ЕМА препоръчва засилване на съществуващите препоръки за свеждане до минимум на рисковете от взаимодействие между Mysimba и лекарствени продукти, съдържащи опиоиди (включващи обезболяващи лекарства като морфин и кодеин, други опиоиди, използвани по време на хирургични процедури и някои лекарства за кашлица, настинка или диария).

По-конкретно, според препоръките на ЕМА опиоидните аналгетици не биха били ефективни при пациенти, които приемат Mysimba, защото едно от активните вещества на лекарствения продукт - налтрексон, блокира действието на опиоидите. Ако пациент се нуждае от лечение с опиоиди, докато приема Mysimba, например поради планова операция, той трябва да спре приема на Mysimba поне три дни преди началото на прилагането на лекарствени продукти, съдържащи опиоиди.

Освен това, ЕМА информира пациентите и медицинските специалисти относно риска от редки, но сериозни и потенциално животозастрашаващи нежелани реакции, като гърчове и серотонинов синдром, при хора, приемащи Mysimba и опиоидни лекарствени продукти.

За да се сведат до минимум тези рискове, ЕМА препоръчва да не се употребява Mysimba при лечение с опиоидни лекарствени продукти. Препоръката е в допълнение на съществуващите противопоказания, според които Mysimba не трябва да се употребява от хора, които са зависими от дългосрочна употреба на опиоиди, хора, приемащи опиоидни агонисти, като метадон и при хора, изпитващи опиоидна абстиненция.

Комитетът по лекарствена безопасност на Европейската агенция по лекарствата (PRAC) препоръча предпазни мерки при лечението на пациенти от мъжки пол с лекарства, съдържащи валпроат. Тези мерки са свързани с риск от нарушения в нервно-психическото развитие при деца, чиито бащи са лекувани с валпроат, включително до 3 месеца преди датата на зачеването. Лекарствата, съдържащи валпроат са показани за лечение на епилепсия, биполарно разстройство и в някои от страните в Европейския съюз за профилактика на мигрена.

PRAC препоръчва нови мерки за избягване експозицията на топирамат при бременност.

Въвеждат се допълнителни ограничения на употребата и програма за превенция на бременността (ППБ).

Комитетът по лекарствена безопасност (PRAC) към Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) препоръчва нови мерки за избягване вътреутробна експозиция на деца на топирамат съдържащи лекарства, поради увеличен риск от нарушения в развитието на нервната система след експозиция в периода на бременост. Вече е известно, че топирамат причинява сериозни вродени аномалии, когато е употребяван от майката през бременността.

В държавите на Европейския съюз лекарствените продукти, съдържащи топирамат, се използват за лечение на епилепсия и профилактика на мигрена. В някои от държавите има лекарства, представляващи комбинация на топирамат с фентермин, които са разрешени за намаляване на телесното тегло. Топирамат не трябва да се използва вече за профилактика на мигрена или редукция на теглото при бременност, а пациентки, които могат да забременеят, трябва да използват ефективна контрцепция, докато го приемат.

За пациентки, използващи топирамат за лечение на епилепсия, препоръката на PRAC е този продукт да не се използва по време на бременност, освен в случаи, когато липсват подходящи терапевтични алтернативи.

PRAC препоръча също допълнителни мерки под формата на Програма за превенция на бременността (ППБ), за да се избегне вътреутробната експозиция на топирамат на деца. Съгласно тези мерки, всяка жена или момиче с детероден потенциал ще бъдат специално информирани относно рисковете за плода, когато топирамат се приема по време на бременността и за необходимостта да избягва забременяване, докато се приема топирамат.

Медицинските специалисти са отговорни да осигурят пълна информираност на всички пациентки, които биха могли да забременеят, относно рисковете да се приема топирамат по време на бременност. Трябва да бъдат обмислени алтернативни терапевтични възможности и необходимостта от приемане на топирамат трябва да бъде оценявана поне веднъж в годината.

Продуктовата информация за топирамат съдържащите лекарствени продукти ще бъде актуализирана, за да изясни допълнително рисковете и мерките, които трябва да се предприемат. За медицинските специалисти и за пациентите ще бъдат осигурени обучителни материали, относно риска от употреба на топирамат по време на бременност и всяка опаковка от лекарствените продукти с топирамат ще съдържа карта за пациента, която напомня за тези рискове. Ясно видимо предупреждение за този риск ще бъде добавено върху вторичната опаковка на лекарствата.

Направените препоръки са следствие от преглед, осъществен от PRAC на наличните данни по този въпрос, които включват три скорошни обсервационни проучвания[1],[2],[3]. Две от тези проучвания, които използват като цяло една и съща база данни, сочат, че децата, родени от жени с епилепсия, които са приемали топирамат през бременността, имат два до три пъти по-висок риск от нарушения в развитието на нервната система и специално нарушения от спектъра на аутизма, интелектуални нарушения или дефицит на вниманието с хиперреактивност в сравнение с деца, родени от жени с епилепсия, които не са приемали антиепилептични лекарства. Третото проучване не показва повишен риск на тези ефекти при деца, родени от жени, приемали топирамат по време на бременност, в сравнение с деца, родени от жени с епилепсия, които не са приемали антиепилептични лекарства.

В направения от PRAC преглед се потвърждава вече известния риск от вродени аномалии и намалено тегло на неродените деца при жени, получаващи топирамат по време на бременността. Родови аномалии се появяват при 4 до 9 от всеки 100 деца, родени от жени, които приемат топирамат по време на бременността в сравнение с 1 до 3 от всеки 100 деца, родени от жени, които не са получавали топирамат. В допълнение около 18 от всеки 100 деца са по-малки и с по-малко тегло от очакваното при раждане, когато майките са приемали топирамат по време на бременността в сравнение с 5 на всеки 100 деца, родени от жени без епилепия, които не приемат антиепилептични лекарства.

Докато осъществяваше този преглед PRAC направи консултация с група експерти, представители на пациентите и специалисти.

Фармацевтичните компании, които предлагат лекарствени продукти, съдържащи топирамат, трябва да направят проучване на употребата и наблюдателно проучване сред медицински специалисти и пациентите, за да оценят ефективността на новите мерки.

Препоръките на PRAC сега ще бъдат насочени към Координационната група за децентрализирани и процедури по взаимно съгласие - Co-ordination Group for Mutual Recognition and Decentralised Procedures Human (CMDh), която ще приеме позиция по проблема.

Информация, предназначена за пациенти

  • Вътреутробното излагане на топирамат може да причини вродени аномалии при деца и експонираните новородени могат да бъдат по-малки и с по-ниско тегло от очакваното при раждане. Вътреутробното излагане на топирамат може също да увеличи риска от проблеми, свързани с развитието на мозъчната функция, каквито са нарушения от спектъра на аутизма, интелектуални нарушения или дефицит на вниманието с хиперактивност.
  • Ако сте бременна или може да забременеете за вас важат важни ограничения по отношение на употребата на топирамат
  • Не трябва да използвате топирамат за профилактика на мигрена или за регулиране на телесното тегло по време на бременност. Ако има възможност да забременеете, трябва да използвате топирамат за тези състояния, само ако използвате високо ефективна контрацепция.
  • Ако имате епилепсия, вие не трябва да употребявате топирамат докато сте бременна, освен в случаите, когато за Вас няма друго подходящо лечение, осигуряващо достатъчен контрол на гърчовете.
  • Ако имате епилепсия и е възможно да забременеете, може да употребявате топирамат, само ако използвате ефективна контрацепция. Ако планирате да забременеете и само топирамат Ви осигурява достатъчен контрол на гърчовете, трябва да говорите с лекаря си за риска от приемане на топирамат по време на бременност, както и за риска от гърчове в периода на бременността.
  • Ако сте пациентка, която може да забременее, Вашият лекар ще Ви предостави информация, за да разберете рисковете от приема на топирамат по време на бременността. Това трябва да стане преди да започнете лечение с топирамат и поне веднъж годишно докато трае лечението.
  • Ако е възможно да забременеете, трябва винаги да използвате ефективен метод на контрацепция, докато приемате топирамат. Посъветвайте се с лекар относно това, кой е най- подходящият метод на контрацепция за Вас, докато приемате топирамат.
  • Говорете с Вашия лекар, ако планирате бременност. Не спирайте да използвате ефективна контрацепция, докато Вашият лекар Ви препоръча друг лекарствен продукт. Ако приемате топирамат за лечение на епилепсия, не бива да го спирате без да се консултирате с Вашия лекар, тъй като спирането на лечението може да навреди на Вас или на нероденото Ви дете.
  • Веднага информирайте Вашия лекар, ако забременеете или мислите, че сте бременна. Ако имате въпроси или опасения трябва да ги обсъдите с Вашия лекар.

Пълният текст на информацията, предоставена от Европейската агенция по лекарствата, може да бъде видян на адрес:

PRAC recommends new measures to avoid topiramate exposure in pregnancy


[1] Bjørk M, Zoega H, Leinonen MK, et al. Association of Prenatal Exposure to Antiseizure Medication With Risk of Autism and Intellectual Disability. JAMA Neurol. 2022 Jul 1;79(7):672-681. doi: 10.1001/jamaneurol.2022.1269.

[2] Dreier JW, Bjørk M, Alvestad S, et al. Prenatal Exposure to Antiseizure Medication and Incidence of Childhood- and Adolescence-Onset Psychiatric Disorders. JAMA Neurol. 2023 Jun 1;80(6):568-577. doi: 10.1001/jamaneurol.2023.0674.

[3] Hernandez-Diaz S, Straub L, Bateman B, et al. Topiramate During Pregnancy and the Risk of Neurodevelopmental Disorders in Children. In: ABSTRACTS of ICPE 2022, the 38th International Conference on Pharmacoepidemiology and Therapeutic Risk Management (ICPE), Copenhagen, Denmark, 26–28 August, 2022. Pharmacoepidemiol Drug Saf, 2022; 31 Suppl 2:3-678, abstract 47.


Комитетът за лекарствена безопасност (PRAC) към Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) напомня на медицинските специалисти, че прилагането на флуорохинолони в лекарствени форми за прием през устата, за инжектиране или инхалиране се ограничава, за да се намали риска от инвалидизиращи, дълго продължаващи и потенциално необратими странични ефекти.

Цитираните ограничения са въведени през 2019 г. след европейски преглед EU-wide review на тези много редки, но сериозни странични ефекти. Проучване, спонсорирано от ЕМА[1] показва, че макар употребата на антибиотиците от групата на флуорохинолони е намалена (в страните, където е проведено проучването) тези лекарствени продукти може все още да се използват извън направените препоръки.

Ограниченията в употребата на флуорохинолоновите антибиотици включват необходимостта от прекратяване на употребата на флуорохинолоните за лечение на:

  • инфекции, които биха могли да се подобрят без лечение или не са тежки (такива са инфекциите на гърлото)
  • небактериални инфекции като например небактериален (хроничен) простатит.
  • за профилактика на диария при пътуване и при рецидивиращи инфекции на долни пикочни пътища (уринарни инфекции, които са само в пикочния мехур)
  • лечение на леки или средно-тежки бактериални инфекции, освен ако другите антибактериални средства, които обикновено се препоръчват при такива инфекции, не могат да бъдат използвани.

Важно е, че флуорохинолоните трябва да бъдат избягвани при пациенти, които вече са имали нежелани ефекти при предходна употреба на флуорохинолони или хинолонови антибиотици. Те трябва да се използват със специално внимание при пациенти в старческа възраст, пациенти с бъбречни заболявания и такива, които са имали органна трансплантация, тъй като тези пациенти са с висок риск от увреждане на сухожилията. Тъй като употребата на кортикостероиди съвместно с флуорохинолони също увеличава този риск, тяхната комбинация трябва да се избягва.

Проучването, което оценява данни от първична здравна помощ в 6 европейски държави (Белгия, Франция, Германия, Нидерландия, Испания и Великобритани) между 2016 г. и 2021 г., води до предположението, че мерките, взети за ограничаване употребата на тези лекарства като резултат от европейския преглед, имат скромен ефект.

Ще бъде изпратено Пряко съобщение до медицинските специалисти в ЕС, което да подчертае необходимостта от ограничаване употребата на тези лекарства до последен избор при пациенти, за които е установено, че няма други терапевтични възможности след оценка на ползи и рискове за всеки пациент поотделно.


[1] “Impact of European Union Label Changes for Fluoroquinolone Containing Medicinal Products for Systemic and Inhalation Use” (EUPAS37856)


Информация за пациенти

Приемът на флуорохинолонови антибиотици може да доведе до появата на сериозни странични ефекти, засягащи нервната система, сухожилията, мускулите и ставите. Вашият лекар трябва да предпише тези лекарства само тогава, когато липсва друго подходящо лечение.

  • Изброените много редки сериозни странични ефекти включват възпалениe или разкъсване на сухожилия, болка или слабост в мускулите, болка или подуване на ставите, трудност при ходене, усещане за убождане като от карфици или игли, пареща болка, умора, депресия, проблеми с паметта, съня, зрението и слуха и промени във вкуса и обонянието.
  • Подуване и увреждане на сухожилия могат да се появят в рамките на 2 дни от началото на лечението с флуорохинолони, но те могат дори да се проявят до няколко месеца след прекратяване на терапията.
  • Рискът от поява на увреждане на сухожилията при прием на флуорохинолони се повишава ако сте над 60-годишна възраст, имали сте проблеми с бъбреците или сте претърпели трансплантация на орган или приемате кортикостероиди (лекарства като преднизолон или хидрокортизон).
  • Ако получите някой от изброените по-долу странични ефекти прекратете лечението и незабавно се свържете с Вашия лекар. Вие и Вашият лекар ще решите дали да продължите настоящото лечение или да започнете друг вид антибиотик:
  • болка или подуване на сухожилията, особено на глезена или прасеца - ако това се случи оставете болезнената област в покой;
  • болка, изтръпване, мравучкане, подуване или мускулна слабост в различни части на тялото, често с начало на поява в ръцете или краката, засилващи се с времето;
  • силна умора, депресия, слаба памет или сериозни проблеми със съня;
  • промени в зрението, слуха, вкуса и обонянието;
  • подуване на рамена, ръце или крака или болки в ставите.
  • Не трябва да приемате флуорохинолонови антибиотици ако сте имали някога сериозен страничен ефект след прием на флуорохинолони или хинолони.
  • Ако имате въпроси или опасения свързани с Вашите лекарства говорете с Вашия лекар или фармацевт.

Европейският преглед, проведен през 2018 г. от ЕМА, засяга флуорохинолоните прилагани системно (през устата или инжекционно) и инхалаторно. В прегледа са включени лекарствени продукти, съдържащи : ciprofloxacin, flumequine, levofloxacin, lomefloxacin, moxifloxacin, norfloxacin, ofloxacin, pefloxacin, prulifloxacin and rufloxacin. Флуорохинолоните са разрешени за употреба в различни държави от ЕС под различни търговски имена.

Публикуваният от ЕМА текст на английски език може да се намери чрез следната връзка:

https://www.ema.europa.eu/en/news/fluoroquinolone-antibiotics-reminder-measures-reduce-risk-long-lasting-disabling-potentially

Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) извърши преглед на последните данни относно употреба на ивермектин за предпазване и лечение на Covid-19 и достигна до заключението, че наличните данни не подкрепят неговата употреба при Covid-19 извън клинични изпитвания с подходящ дизайн.

В Европейския съюз (ЕС) ивермектин, под формата на таблетки, е одобрен за лечение на някои паразитни инфекции, докато лекарствени продукти за приложение върху кожата са одобрени за лечение на някои кожни заболявания, като розацея. Ивермектин също е разрешен за употреба и във ветеринарната медицина срещу вътрешни и външни паразити при много животински видове.

В ЕС лекарствени продукти, съдържащи ивермектин, не са разрешени за употреба при Covid-19 и в ЕМА не са постъпвали заявления за разрешаване за употреба за такова приложение.1

След съобщения в медиите и публикации в последно време относно употребата на ивермектин, ЕМА извърши преглед на последните публикувани данни от лабораторни изследвания, обсервационни проучвания, клинични изпитвания и мета-анализи. При лабораторни изследвания е установено, че ивермектин може да блокира репликацията на SARS-CoV-2 (вирусът, който причинява Covid-19). Това обаче се случва при концентрации на ивермектин, които са много по-високи спрямо тези, които се постигат при разрешените към момента дози. Резултатите от клиничните проучвания са различни, като някои проучвания показват липсата на полза, а при други се съобщава за потенциална полза. По-голямата част от проучванията, прегледани от ЕМА, са малки, с допълнителни ограничаващи фактори, включващи различни схеми на прилагане и употреба на съпътстващи лекарства. Ето защо ЕМА достигна до заключението, че наличните понастоящем данни не са достатъчни, за да подкрепят употребата на ивермектин при Covid-19 извън клинични изпитвания.

Въпреки добрата поносимост на ивермектин при разрешените за употреба дози при други показания, нежеланите реакции може да се проявят в по-голяма степен при много по-високите дози, които биха били необходими, за да се постигнат ефективни срещу вируса концентрации на ивермектин в белите дробове. Поради това, прояви на токсичност при употреба на ивермектин в дози, по-високи от разрешените, не могат да бъдат изключени.

Предвид това ЕМА достигна до заключението, че към момента употребата на ивермектин за предпазване или лечение на Covid-19 не може да бъде препоръчана извън контролирани клинични изпитвания. В допълнение, за да се направят изводи дали продуктът е ефективен и безопасен за предпазване и лечение на Covid-19, е необходимо провеждане на рандомизирани изпитвания с подходящ дизайн.

Това съобщение на ЕМА относно общественото здраве е одобрено от специално сформираната група във връзка с пандемията Covid-19 към ЕМА (COVID-ETF), предвид продължаващите дискусии относно употребата на ивермектин за предпазване и лечение на COVID-19.


1Чешката република и Словакия са разрешили временна употреба на лекарството при COVID-19 в рамките на националните си законодателства.

ЕМА е информирана относно съобщения, специално в социалните медии, които поставят въпроса доколко нестероидните противовъзпалителни средства (НСПВС) като ибупрофен могат да влошат заболяването от коронавирус (COVID-19).

Към момента няма научни доказателства, които да потвърждават връзката между употребата на ибупрофен и влошаване на COVID-19. EМА следи стриктно създалата се ситуация и ще разглежда всяка появила се нова информация по тази тема в контекста на пандемията от коронавирус.

Етикети:

Комитетът за оценка на риска при проследяване на лекарствената безопасност (PRAC) към Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) препоръча лекарствата, съдържащи дневни дози равни на и по-големи от 10 mg ципротерон да бъдат използвани както следва:

За показанията андроген-зависими заболявания като хирзутизъм (увеличено окосмяване); алопеция (оплешивяване); акне и себорея (засилено омазняване на кожата) да бъдат прилагани, само когато други възможности за лечение, включително лечение с по-ниски дози ципротерон са били използвани без успех. Когато с такива високи дози се постигне ефект, те трябва да бъдат намалени постепенно до най-ниската ефективна доза.

Лекарствените продукти, съдържащи ципротерон трябва да се употребяват за потискане на либидото (желанието) при сексуални отклонения у мъже, само когато няма други подходящи възможности за лечение.

Няма промяна в употребата на тези лекарства при мъже с рак на простатата.

Направените препоръки са следствие от проведен преглед на риска от редкия тумор менингеом при употреба на ципротерон. Като цяло този нежелан ефект се среща рядко: може да се появи при 1 до 10 души от 10 000, в зависимост от приложената доза и продължителността на лечението. Рискът се увеличава с увеличението на кумулативната доза (общото количество, прието от пациента през времето на лечение).

Наличните данни не предполагат риск за комбинираните лекарствени продукти, съдържащи ниски дози ципротерон – 1 или 2 mg в комбинация с етинилестрадиол или естрадиолов валерат, които са показани за лечение на акне, хирзутизъм, като противозачатъчни или като заместителна терапия. Въпреки това, като предпазна мярка те не трябва да се използват от хора, които имат или са имали в миналото менингеом. Лекарствата, които съдържат високи дози ципротерон имат вече включено такова противопоказание.

Лекарите трябва да наблюдават пациентите за симптоми на менингеом, които могат да включват: нарушения в зрението; загуба на слуха или звънтене на ушите; загуба на обонянието; главоболие; загуба на паметта; гърчове или слабост в ръцете и краката. Ако пациентът има диагностициран менингеом, лечението с ципротерон, съдържащи лекарства трябва да се преустанови завинаги.

Като част от задължението за наблюдение на безопасността на лекарствените продукти, от фармацевтичните компании, които предлагат лекарствени продукти, съдържащи ципротерон в доза равна на или надхвърляща 10 mg, ще бъде изискано провеждане на проучване за оценка на осведомеността на лекарите относно риска от менингеом и как този риск да бъде избегнат.

Менингеомът е рядък тумор на обвивките, покриващи главния и гръбначния мозък. Обикновено този тумор не е злокачествен и не се счита за рак, но той може да доведе до сериозни проблеми поради разположението си в и около главния и гръбначния мозък.

Препоръките на PRAC ще бъдат предоставени на Координационната група за децентрализирани и процедури по взаимно признаване (CMDh), която ще одобри позиция по този въпрос. CMDh е група, в която са представени държавите - членки на Европейския съюз, както и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Тя отговаря за осигуряване на хармонизирани стандарти по отношение на безопасността на лекарствата, разрешени по национални процедури в Европейския съюз.

Повече информация:

За пациенти и граждани

За медицински специалисти

ЕМА разполага с информация, че остатъчни количества от примеса N-нитрозодиметиламин (N-nitrosodimethylamine, NDMA) са установени в малък брой лекарства (извън територията на Европейския съюз (ЕС)) за лечение на захарен диабет, съдържащи метформин.

Количеството на NDMA в засегнатите метформин-съдържащи лекарства, извън територията на ЕС, е много малко и се явява или в рамките на допустимите норми, или количеството му е по-малко дори от това, което хората получават от други източници, например определени храни или води.

Към този момент липсват данни, които сочат, че в ЕС метформин-съдържащите лекарства са засегнати от този проблем. Властите в ЕС са в процес на работа с фармацевтичните компании във връзка с анализа на лекарствените продукти в ЕС и ще предоставят допълнителна информация, когато бъде налична.

Пациентите в ЕС трябва да продължат да приемат техните метформин-съдържащи лекарства, както обикновено. Рискът от липсата на адекватно лечение на захарния диабет далеч надхвърля възможните ефекти от наличието на малкото, установено при анализите количество NDMA. Медицинските специалисти трябва да напомнят на пациентите за важността на контрола на захарния диабет.

Страница 1 от 2

Copyright © 2016 Bulgarian Drug Agency.
All Rights Reserved.