Нови мерки за лекарствените продукти, съдържащи терлипресин при показанието лечение на хепаторенален синдром
Комитетът за оценка на риска в проследяването на лекарствената безопасност (PRAC) към Европейската агенция по лекарствата (EMA) препоръча нови мерки за намаляване на риска от дихателна недостатъчност и сепсис при приагане на лекарствени продукти, съдържащи терлипресин на пациенти с диагноза хепаторенален синдром тип 1 (HRS-1).
Терлипресин е аналог на вазопресина и осъществява своето действие по същия начин, както естествения хормон вазопресин като стеснява абдоминалните кръвоносни съдове, които при пациенти с HRS-1 са разширени поради чернодоробна недостатъчност и това впоследствие довежда до влошено кръвоснабдяване на бъбреците. Възстановявайки бъбречното кръвообръщение по описания начин, терлипресин подобрява функцията на бъбреците.
Новите мерки включват добавяне на предупреждение в продуктовата информация да се избягват лекарствени продукти, съдържащи терлипресин при пациенти с напреднало хронично обострено чернодробно заболяване или напреднала бъбречна недостатъчност. Пациентите с дихателни проблеми трябва да бъдат стабилизирани преди да се започне прилагането на терлипресин. По време на лечението с терлипресин и след преустановяването му, пациентите трябва да се проследяват за признаци и симптоми на дихателна недостатъчност и инфекция.
В допълнение медицинските специалисти могат да обмислят прилагането на терлипресин под формата на венозна инфузия като алтернатива на приложение болус, тъй като това може да намали риска от тежки нежелани ефекти.
Новите препоръки са следствие от преглед на наличните към момента данни, включително данните от клинично изпитване при пациенти с HRS-1, които показват, че при пациентите, лекувани с терлипресин до 90 ден от първата доза по-често се наблюдава смъртен изход от респираторни нарушения в сравнение с пациентите на плацебо.
Въпреки, че дихателната недостатъчност е известен нежелан ефект на терлипресин, честотата на поява в изпитването е по-висока (11%) отколкото е отбелязано в продуктовата информация. Освен това в изпитването се наблюдава сепсис при 7% от пациентите в рамото на терлипресин и нула в плацебо рамото.
Съществуват някои ограничения в тези данни като например разлика в начина, по който терлипресин е използван в клиничните изпитвания и използването му в клиничната практика. След отчитане на тези ограничения заедно с други налични данни и след консултация с експертна група, съставена от медицински специалисти с висока компетентност в областта на хепаторенален синдром, PRAC стигна до извода, че са необходими допълниелни мерки, чрез които съотношението полза/риск за терлипресин продължава да бъде положително.
На вниманието на лекуващите лекари
- По-висок от досега известния риск от дихателна недостатъчност е съобщен при лечение с терлипресин при пациенти с хепаторенален синдром тип 1. Освен това е открит нов риск от сепсис при лечение с терлипресин при пациенти с хепаторенален синдром тип 1.
- Лекарствените продукти, съдържащи терлипресин трябва да се избягват при пациенти с напреднала бъбречна дисфункция (серумен креатинин ≥ 442µmol/l (5.0 mg/dl)) и при пациенти с хронично обострена чернодробна недостатъчност степен 3 и/или крайна степен на чернодробна недостатъчност (MELD) резултат ≥39 MELD, освен ако не се прецени, че ползите надвишават рисковете.
- Пациенти, при които се появят първи симптоми на затруднено дишане или се влоши съществуващо белодробно заболяване, трябва да бъдат стабилизирани преди започване на лечението с терлипресин и наблюдавани докато трае лечението. При поява на респираторни симтоми трябва да се обсъди намаляване на дозата на албумина, ако е приложимо. Ако симптомите са тежки или не се преодоляват, прилагането на терлипресин трябва да се преустанови.
- Пациентите трябва да се следят стриктно за симптоми на инфекциял.
- Медицинските специалисти могат да обмислят прилагането на терлипресин като интравенозна инфузия като алтернатива на приложението болус, тъй като този начин на приложение може да намали риска от тежки нежелани ефекти.
- Своевременно медицинските специалисти, които предписват/отпускат лекарствения продукт ще получат информация под формата на Пряко съобщение до медицинските специалисти (ПСМС). Това съобщение ще бъде публикувано също на интернет страницата на ЕМА и на интернет страницата ИАЛ.
Публикацията на ЕМА може да бъде намерена на интернет адрес:
Този лекарствен продукт подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързото установяване на нова информация относно безопасността. От медицинските специалисти се изисква да съобщават всяка подозирана нежелана реакция.
